Видимо е редуцирането на правата на държавните служители, когато се съпостави и анализира нормативната уредба, регламентираща изплащането на обезщетението свързано с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Тук неблагоприятната тенденция при промените в статуса и правата на държавните служители може да се изследва в два аспекта:
- Стеснения обхват на хипотезите, при които се дължи обезщетение (в сравнение с тези за работещите по трудово правоотношение);
- Поетапното редуциране на размера на обезщетението, при което се върви към обезличаване на първоначално предоставената привилегия.
- При приемането на Закона за държавния служител през 1999 г. в чл.106, ал.3 е предвидено, че държавният служител има право на обезщетение, ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение е придобил право на „пълна пенсия за прослужено време и старост“. Още в този момент е налице неблагоприятно третиране на работещите по служебно правоотношение спрямо работещите по трудово правоотношение, що се отнася до хипотезите, при които това обезщетение се дължи. За работещите по служебно правоотношение, това обезщетение се изплаща при прекратяване на правоотношението на някое от следните три основания:
- Едностранно прекратяване от страна на органа по назначаване с предизвестие поради придобито право на пенсия – чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл;
- Едностранно прекратяване по инициатива на служителя;
- Прекратяване по взаимно съгласие.
Това нормативно решение, макар и претърпяло някои терминологични промени, е запазило своя обхват и до днес.
За разлика от ЗДСл, Кодекса на труда предвижда (чл.222, ал.3 от КТ), че аналогично по вида си обезщетение се дължи във всички случаи на прекратяване на правоотношението, независимо от прекратителното основание, когато към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят е придобил право на пенсия.
За да илюстрираме по-ясно и отчетливо съществената разлика, може да си послужим със следните примери:
- Ако трудовото правоотношение с работник или служител бъде прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради налагане на дисциплинарна санкция „уволнение“, той има право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ако към момента на дисциплинарното уволнение е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
- Ако служебното правоотношение с държавния служител бъде прекратено на основание чл.106, ал.1, т.1 от ЗДСл (поради закриване на администрацията, в която работи) или на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл (поради съкращаване на длъжността), служителят няма право на обезщетение, независимо че към момента на прекратяването на правоотношението е придобил право на пенсия.
Коментираното обезщетение е от типа на т.нар. гратификационни плащания, т.е. то е вид благодарствено обезщетение, дължимо в определени размери според продължителността на службата, и е своеобразна награда за лоялността и отдадеността на служителя, който е придобил право на пенсия и приключва своето трудово житие. Видимо от посоченото разяснение относно хипотезите, при които възниква правото на такова обезщетение за държавния служител, може да се направи извод, че законодателят неоправдано, необосновано и несправедливо изоставя гратификационната функция по отношение на държавния служител, в редица случаи, в които макар и да са налице житейски основания за благодарственото плащане, такова не се предвижда в закона. Както бе посочено, от едностранното решение и субективната воля на органа по назначаване ще зависи, например, дали при съкращаване на длъжността, служебното правоотношение със служител, придобил право на пенсия ще бъде прекратено на основание чл.106, ал.1, т.2 или на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл, като в първия случай за служителя не възниква право на обезщетение по чл.106, ал.3.
- Що се отнася до размера на обезщетението, сравнителния анализ на разпоредбата на чл.106, ал.3 от ЗДСл и нейните трансформации във времето показва ясна и недвусмислена тенденция по редуциране на права, като сериозното отстъпление е обективирано в орязване на размера на обезщетението наполовина от първоначално приетото. За повече яснота, може разликата между първоначалния и действащия към днешна дата размер на обезщетението да се визуализира в следния табличен вид:
| Чл.106, ал.3 ЗДСл – ДВ, бр. 67 от 1999 г. | Чл.106, ал.3 ЗДСл – действаща редакция |
| Държавният служител има право на обезщетение в размер на толкова месечни брутни заплати – определени към момента на прекратяване на служебното правоотношение, колкото прослужени години на държавна служба той има, но не повече от 20 | Държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. |