В началото на 2017 г. в интернет пространството (а и не само) се „завъртя“ твърдение на акад. Петър Иванов, според което, цитираме:
САЩ: 312 млн. население – 800 000 държавни служители;
ХОЛАНДИЯ: 16 млн. население, 20 000 държавни служители;
БЪЛГАРИЯ: 7 млн. население, 440 000 държавни служители. Ужаc!
Наред с това, соченият за академик Петър Иванов споделя, че чиновници са и 10 000 „учени“ от БАН, като кавичките са на автора на прозрението. Заключението, до което стига експерта е, че у нас, по негови изчисления, следва да има не повече от 9 000 служители в администрацията, защото (пак според академика) нашата администрация е 45 пъти по-голяма от американската и 51 пъти по-голяма от тази на Нидерландия (Холандия).
Въпреки декларациите от страна на медиите в България, че обявяват война на дезинформацията и „фейк“ внушенията, тези разкрития на научната мисъл са широко популяризирани и като официализирани от множество електронни и книжни издания, продължават да се разпространяват с охота до ден днешен, особено в социалните мрежи. В тази медийна среда, макар и рядко, могат да бъдат открити и „бели лястовици“. Така например, тези дни конкретното твърдение бе обект на обективно журналистическо изследване. На 1 юни 2023 г. Българско национално радио публикува материал изготвен в изпълнение на проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR). Обръщаме внимание, че този проект има за цел „активно да ангажира слушателите на регионалните специализирани програми на БНР в обществения разговор за дезинформацията и критичната оценка на новините“. В конкретният случай, резултатът от проверката на фактите е публикацията с автор Георги Николов, озаглавена „Повече ли са чиновниците в България в сравнение с Нидерландия и САЩ?“ и откриваема чрез този линк: https://bnr.bg/factcheck/post/101826603/chinovnici
В този журналистически материал, който горещо препоръчваме, са обосновани и подкрепени с данни изводите, които категорично посочват, че разпространяваните твърдения са ЛЪЖА.
Аналогични изводи за същото и други подобни твърдения, многократно са популяризирани и от Синдиката на административните служители „Подкрепа“. Изследваните твърдения попадат и в обхвата на изготвения в тази връзка от синдиката информационен клип, разпространяван като част от Национална информационна и комуникационна кампания „Служителите са сред нас и с нас“ в рамките на проект ПРОЕКТ № BG05SFOP001-2.025-0066, с наименование „ДОВЕРИЕТО В АДМИНИСТРАЦИЯТА – ИНДИКАТОР И ГАРАНЦИЯ ЗА ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ“, финансиран от оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Информационният клип може да бъде видян тук:
Към коментарите свързани с числеността на администрацията у нас в сравнение със страните от ЕС, могат да се добавят и някои данни, изследвани от САС „Подкрепа“ при анализиране на състоянието на администрацията в други европейски страни. Изследвани са:
ИТАЛИЯ – една от трите държави с най-голяма численост на населението в ЕС и в същото време държава, в която бяха направени интересни опити за реформи в администрацията, на принципа на „приватизация на държавната служба“.
АВСТРИЯ – държава, чиято численост на населението е най-близка до числеността на населението в България в рамките на ЕС;
ЕСТОНИЯ – източно-европейска държава, която в същото време е с една от най-малките стойности в ЕС за численост на населението и която, по всеобщо признание, постигна забележителни успехи в реформите в много области, вкл. в административната реформа (в т.ч. при въвеждането на споделени услуги в държавното управление).
ИТАЛИЯ
Заетите в обществения сектор въобще (по данни за 2019 г.) са общо 3.243.923 души и се увеличават с 0,6% спрямо предходната година. Населението на Италия през 2019 г. наброява приблизително 59,817 милиона души. Ако използваме като база за съпоставка общата численост на населението, то заетите на бюджетна издръжка са 5,42 % от цялото италианско население. За сравнение, в България населението по данни на НСИ е 6 838 937 към 31.12.2021 г., а по предварителни данни на НСИ за 2022 г. в обществения сектор са заети 537 155 души, следователно числеността на заетите в обществения сектор въобще представлява 7,85 % от населението на страната.
Ако съпоставката се извършва на база заети лица, то в Италия данните за заетостта през 2019 г. сочат, че заети са 22 110 000 души. Следователно, числеността на работещите в обществения сектор спрямо общата численост на заетите е 14,67 %. У нас това съотношение е 15, 89 %. Следователно, и в Италия и у нас делът на обществения сектор е под средния процент за страните от OECD (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) на база работещо население, който среден процент е 17,9 %.
Важно! И двете сравнения (спрямо населението и спрямо заетите) не са напълно коректни поради сериозното изкривяване на информацията в зависимост от секторите, които се включват или не се включват в сравняваните данни за заетите в обществения сектор в двете страни. В таблица 1, по-горе е видно, кои са дейностите включени в обществения сектор в Италия. Данните на НСИ за заетите в обществения сектор у нас включват и броя на заетите в държавни и общински търговски дружества и предприятия. Така например, в посочените от НСИ 537 хиляди заети в обществения сектор в България през 2022 г., освен 265 000 работещи в секторите Образование и Здравеопазване, са включени над 42 000 работещи в обществения транспорт и пощите, над 22 000 работещи във ВиК сектора, над 14 000 работещи в производството и разпространението на електроенергия, около 7 000 работещи в добивната промишленост и т.н. Това са все дейности, които не попадат в обхвата на публичния сектор в Италия, данните за който ползваме в настоящия анализ. От процентните данни по ресори (Графика 1) и информацията за включените в ресорите дейности и служби, може да се направи опит да се извлекат данни за числеността на централната и местна администрация в Италия. В този смисъл, ако сборуваме данните за числеността на централната и местна власт и с някои условности, към тях добавим данните за автономния сектор, ще получим резултат, според който в тези звена от общия публичен сектор в Италия през 2019 г. са били заети 775 290 служители, от които повече от половината са местна администрация. С други думи, заетите в администрацията в Италия са 1,3 % от населението на страната или 3,51 % от заетите лица. По данни на НСИ, броят на заетите в централната и местна администрация у нас към септември 2022 г. е 98 618, което е 1,4 % от населението на България или 4,49 % от общо наетите у нас по трудово и служебно правоотношение. Виждаме, че когато се опитаме да направим съпоставка при сравнително по-правилно зададени параметри, критерии и база за изчисляване, отчитаните иначе фрапиращи различия почти се заличават.
АВСТРИЯ
Международно признато разграничение, което е обвързващо и за Австрия като общностно право, може да се намери в Европейската система от национални сметки или накратко ESA. Тя съдържа критерии за това кога дадена институция – и по този начин и нейните служители – трябва да бъдат причислени към държавния сектор. Основава се предимно на функционални и икономически критерии.
По отношение на размера на целия държавен сектор според ESA 2010 има оценки от Statistics Austria, както и от OECD (Организация за икономическо сътрудничество и развитие). Според тази статистика и тези критерии, броят на заетите в държавния сектор на Австрия възлиза на около 781 000 работни места през 2020 г. (Статистическата служба на Австрия, данни към 31 декември 2020 г.).
Ако отново се опитаме да приложим съпостявяне на числеността на обществения сектор у нас на база обща численост на населението и численост на заетите лица, бихме получили следните резултати:
На фигурите са онагледени данните, според които, при население на Австрия, наброяващо 8, 917 милиона души, заетите с предоставяне на обществени услуги са 781 000, съставляват 8,7 % от населението на страната. У нас, както вече бе посочено при съпоставянето с данните за Италия, този процент е 7,85 %.
Ако наложим данните за заетите в публичния сектор в двете държави спрямо общия брой заети лица, с всички условности на подобно сравнение, произтичащи от различията при определяне на обхвата на служителите включени в понятието „публичен (или обществен) сектор“, бихме получили съотношение от 16,7 % за Австрия (по данни на австрийското правителство) спрямо изчислените по-горе за България 15,89 %. Отново следва да уточним, че към публичния сектор у нас, данните на НСИ включват заетите с редица дейности на търговски предприятия в секторите транспорт, ВиК, енергетика, добивна промишленост и т.н.
ЕСТОНИЯ
В опит да направим сравнително обективно съпоставяне на данните за числеността на заетите в обществения сектор в Естония и у нас, разглеждаме съотношението на обществения сектор спрямо общата численост на населението в двете държави, както и спрямо броя на лицата в трудоспособна възраст.
В горните графики виждаме, че съотношението на заетите в обществения сектор (133 744) спрямо общата численост на населението (1 357 739) в Естония е 9,85 %, а в България това съотношение е 7,85 %.
Отново правим две важни уточнения:
- У нас в обществения сектор се включват заетите с редица дейности на търговски предприятия в секторите транспорт, ВиК, енергетика, добивна промишленост и т.н.;
- Статистическата служба на Естония изчислява броя на лицата в трудоспособна възраст в граници от навършване на 15 години до навършване на 74 години, а НСИ за същата 2021 г. приема за трудоспособно население лицата навършили 16 години и ненавършили 61 години и 8 месеца за жените и 64 години и 4 месеца за мъжете.
Предвид тези уточнения, визуално представеното сравнение чрез графиките следва да се възприема със съответната доза условност относно обективното съпоставяне на дела на заетите в бюджетната сфера в двете държави.
Графиките илюстрират нагледно, че през 2021 г. делът на заетите в обществения сектор у нас и в Естония спрямо населението в трудоспособна възраст е почти идентичен, като в Естония той е 13.56 %, а в България е 13.08 %.