Наред с модното противопоставяне между русофили и русофоби, евроатлантици и националисти, умно-красиви и недотам красотни, и всякакво друго ожесточено днес до крайност разделение на обществото ни, можем да поставим на достатъчно призово място и противостоенето на гражданите срещу държава или „народа“ срещу администрацията.  Все по-осезаемата икономическа криза, добавена към политическата такава през последните две години, способства за почти необратимото задълбочаване на започналия преди десетилетия процес на нарастване на недоверието у гражданите към институциите, а оттам и към всички органи на държавната и местна администрация. Тенденциозно се полагат усилия по създаване на все по-негативен образ на административните служители от публичния сектор в популистко търсене на   политически дивиденти акумулирани от нагласите на обществото. Оплюването на администрацията и хвърлянето на сензационни данни за нейната численост, раздутост и „привилегии“ се използват като аргументация за заклеймяването й като паразитираща клика от мързеливи и некомпетентни „калинки“. Самата „държава“, в лицето на нейните органи и институции, приема канонадата от обвинения без реална съпротива, а медиите не съзират полза от търсенето на обективната истина, прелъстени от шанса да бъдат „лайкнати“ от жадния за „сензации“ потребител на „фейкове“. Всъщност, именно медиите активно способстват за изострянето на конфликта на обществото с администрацията, като примерите за това ни засипват ежедневно.

На 20.01.2023 г. „СЕГА“ публикува в интернет страницата си https://www.segabg.com материал озаглавен „НАП си е раздала рекордните 35 млн. лв. бонуси“. Редица сайтове, сред които https://presstv.bg/, https://dnesnews.bg/, https://novini247.com/, претендиращи да са електронни медии, копират дословно „новината“ и я разпространяват като в някои случаи са използвани „авторски“ заглавия. Призът за журналистическа оригиналност при представянето на информацията безспорно следва да бъде присъден на dnesnews.bg, които за по-голяма конвертируемост в социалните мрежи използват бомбастичното заглавие:

„Пълна гуша! Голямо безобразие! НАП си раздаде 35 млн. бонуси“ 

 В цитираните публикации фигурират данни за получени бонуси в администрацията и в частност в приходната агенция, които данни вече традиционно по това време на годината се оповестяват от Гражданско сдружение „Боец“, което, както се посочва в статията „за поредна година осветява щедрото допълнително  материално стимулиране (ДМС) в приходната агенция“. Какви са подбудите и целите на „Боец“ е въпрос, който е от компетентността единствено на представителите на въпросното сдружение. Важният въпрос е какво целят и постигат медиите с начина, по който популяризират тази информация. Медиите, като признание за тяхната обществена значимост, често биват наричани „четвърта власт“ и това е напълно оправдано предвид изключително важната им, а в съвременното общество, дори ключова роля при формиране на общественото мнение. Редом с това признание неизменно трябва да се припомня и тяхната ОТГОВОРНОСТ, натоварването с която следва да резонира поне с основните постулати на журналистическата ЕТИКА. Сред принципите на професионалната журналистическа етика наред с истинността, точността и честността на информацията, могат да се посочат и разграничаването на факти от мнения и заключения, както и забраната за изопачаване на фактите.

Начисляването и изплащането на допълнителни възнаграждения в НАП, както и в повечето структури на държавната и местна администрация, е безспорен факт. Но поднасянето на информацията за това в медиите предполага обективност, истинност и точност, постижими чрез разграничаване от манипулативни и субективни внушения, което от своя страна изисква коректно изследване и представяне на информацията. В цитираните по-горе публикации, подобно изследване липсва, поради което съзнателно (по-вероятно) или поради некомпетентност се допуска драстично изопачаване на фактите.

Какво се спестява на потребителя на информацията, за да бъде тя действително обективно поднесена?

С терминът „бонус“ обичайно е прието да се обозначава стимулираща добавка към основното възнаграждение, която се получава при изпълнение на предварително зададени цели и изпълнени конкретни критерии за определен период от време. Макар и да са дефинирани като допълнителни възнаграждения, и макар да са заплащане „за постигнати резултати“, „бонусите“ изплащани в администрацията не са класическо допълнително материално стимулиране (ДМС), както се сочи в публикациите. Тези „бонуси“ са част от заплатата на служителите и това е последица от предприетата през 2012 г. и силно афиширана медийно тогава реформа (известна като реформата „Дянков“) в заплащането на държавните служители и работещите по трудово правоотношение в държавната администрация. Основните акценти от Реформата „Дянков“ включваха премахване на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за заетите в държавната администрация (както по служебно, така и по трудово правоотношение), както и разделянето на индивидуалните заплати на части, от които изплащането на една част (основна) е задължително, а друга част под формата на допълнително възнаграждение за постигнати резултати ще се предоставя в зависимост от степента на изпълнение на длъжността. За реализиране на реформата бяха направени изменения в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда и бяха приети редица подзаконови нормативни актове, сред които и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА), в сила от 01.07.2012 г.. В НЗСДА изрично се посочва, че брутната заплата на служителите „се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения“, като допълнителното възнаграждение за постигнати резултати е изрично посочено като вид допълнително възнаграждение, включено в брутната заплата на служителя. В наредбата се посочва още, че:

• „разходите за основни заплати на държавните служители и на служителите по чл. 107а от Кодекса на труда и дължимите за тях осигурителни вноски за сметка на осигурителя са в размер не по-малък от 70 на сто от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на разпоредителите с бюджет“ (чл.6, ал.1);
• „Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи“ (чл.24, ал.1);
• „Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати може да се изплаща четири пъти годишно – през април, юли и октомври за текущата година и през януари – за предходната година“ (чл.24, ал.2);
• „Разходите за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати са в размер не повече от 30 на сто от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на разпоредителите с бюджет“ (чл.24, ал.3);
• „Размерът на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати, което отделен служител може да получи за една година, не може да надвишава 80 на сто от начислените му за съответната година основни заплати“ (чл.24, ал.5).

Изводът от всичко горепосочено е, че коментираните в публичното пространство плащания в НАП, както и във всяка друга администрация не са някакви извънредни или специални премии, с които бюджета разточителства своеволно и избирателно. На практика, т.нар. „бонуси“ са „отложена“ част от възнаграждението на служителите.

Изборът да се популяризира информация за предоставените „бонуси“ именно в Национална агенция по приходите не е случаен. Той е продиктуван от поне две причини:

• Броят на заетите в приходната агенция е най-голям в сравнение с останалите административни структури. В НАП работят 7895 души, на които според цитираните по-горе правила се изплащат допълнителни възнаграждения за постигнати резултати на тримесечие – четири пъти в годината. Предвид броя на заетите, акумулираната обща стойност на допълнителните възнаграждения е в размер на 35 млн. за 2022 г. Размерът на сумата е една от причините именно НАП да бъде поставяна най-често в светлината на прожекторите, защото споменаването на десетки милиони с по-голяма лекота постига желания ефект – масово споделяне на сензацията и бурно обществено недоволство;
• НАП е „бирника“ на държавата и поради тази причина е естествено недолюбвана институция, чиито служители трудно могат да предизвикат обществената симпатия.

Информацията, че „през трудната за България и наситена с кризи 2022-ра година в НАП отново са били раздадени солидни бонуси – цели 35 млн. лева“ може да бъде оповестена и така: Служителите на НАП са получавали средно по половин минимална работна заплата като допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Не звучи толкова сензационно и респектиращо, но също е факт, защото при разпределянето на 35 млн. лева между 7895 служители, се получава стойност от средно 1108 лева допълнително възнаграждение на тримесечие или средно по 369 лева брутно на месец. Като се има предвид, че работещите на ръководни постове получават значително по-големи допълнителни възнаграждения, то средномесечния размер на допълнителното възнаграждение на редовите служители варира между 150 и 250 лева.

Ежегодно вече се популяризира и уточнението, че раздадените през предходната година в НАП „бонуси“ са на рекордна стойност. Това също е факт, но и той има своето логично и лесно обяснение. Ръстът на възнагражденията във всички сектори, в т.ч. и в публичния е наличен и видим. След като средствата за т.нар. „бонуси“ са обвързани процентно със средствата за заплати, то обяснимо е, че ръстът на заплатите води и до ръст на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати. Доказателство за тази зависимост е сравнението между размера на „бонусите“, изплатени през 2021 и 2022 години. Разликата е около 10 %, което е под средното за страната през същия период, доколкото  наскоро публикувани данни на Евростат сочат, че разходите за заплати у нас са се повишили с 16 % през 2022 година.

Изнасянето на данни за начислявани и изплащани „бонуси“ в администрацията трудно може да се определи като някакво сензационно „осветяване“ на тайна или скрита информация, защото тези действия, както стана ясно по-горе, са изрично и детайлно регламентирани в нормативни актове и са закономерен резултат от прилагането на нормативно установените правила.

            В заключение, може да повторим, че начисляването на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати е естествена последица от модела на заплащане, заложен в нормативната уредба, създадена за реализиране на част от административната реформа от 2012 година. При инициирането й, реформата „Дянков“ бе представена като нов модел, при който заплащането „на калпак“ ще се замени с начин на формиране на възнагражденията, който да отразява индивидуалните резултати на всеки от служителите. Синдикатът на административните служители „Подкрепа“ многократно е изразявал становище, че този нов модел на формиране на заплатите не е постигнал целите си и че негативите от неговото прилагане значително надвишават ползите. Въведен бе механизъм, който създава субективна (често политическа) зависимост на служителите от ръководството на съответната административна структура. Вместо реално оценяване, което да послужи за справедливо определяне на размера на възнагражденията, атестирането се нагажда към финансовите наличности на съответната администрация. Частта от заплатата, дължима като допълнително възнаграждение за постигнати резултати често или не се изплаща въобще, или е в минимални размери.

            Призоваваме, обсъждането на „бонусите“ на администрацията да отразява истинските факти и обстоятелства в тяхната обективна и закономерна обвързаност, като това бъде повод за анализиране и преосмисляне на възприетия през 2012 година модел на заплащане на държавните служители и нуждата от неговото спешно и съществено ревизиране.